Той хвърляше думи в пространството,
малки красиви фойерверки,
които изпълваха въздуха с лилав цвят
и ухание на лавандула.
Те припламваха, даваха полет на умореното ми въображение, трепет на пеперудите в стомаха ми, гъдел на забравени усещания и мечти за любов. После угасваха
и нощта ставаше три, четири, пет пъти по-самотна....
и ухание на лавандула.
Те припламваха, даваха полет на умореното ми въображение, трепет на пеперудите в стомаха ми, гъдел на забравени усещания и мечти за любов. После угасваха
и нощта ставаше три, четири, пет пъти по-самотна....
