Хората казват, че пиша хубаво...позволете да не се съглася....Това,
което е хубаво, е мисленето ми! Първото и най-хубавото е, че
мисля...процес, непознат на много хора. Понякога мисля прекалено
много, ненужно дълбоко и отчайващо прозорливо...Не крия мислите си, не ги стискам само за себе
си, да не би някой да ги хареса и да ми ги грабне, да не би някой да се
зарадва, че понякога са съвсем човешки тъжни, да не би някой да се
поболее, че друг път са оптимистични и споделящи някоя радост...
