Не ми е нужно вече да летя.

Познавам доста страшно падане.

Сега изпитвам нужда от земя.

И дом. И обич. И оставане.

Една пътека, по която тичат

рошави усмихнати мечти, 

(и всичките на тебе да приличат и да имат твоите очи). 

Сега крилете ми са твоите ръце, 

протегнати към мен да ме прегърнат. 

Подарък ми е всеки ден, 

надеждата в мечтите ми прелива. 

Не ме е страх от нищо, 

щом теб те има. 

И знам, че нашата любов е началото на всичко!