Животът ни среща с различни хора, за да можем непрекъснато да се преоткриваме. Всеки един контакт с нов човек добавя частица от него в теб. Свързвате се. Понякога за кратко, друг път за по-дълго. Определяща е нуждата ни в този момент - за какво сме гладни, какво ни липсва. През цялото време запълваме парченца. Няма нищо грешно в това, напротив. Изградени сме от празноти, които някой друг с лекота ще съумее да залепи, защото съдържа за този даден момент решението в себе си.
Ако спрем за малко и се замислим за всички връзки, които са приключили, за всички хора, които са били част от живота ни или все още са, ще осъзнаем колко огромна нужда сме имали и имаме точно от тях, за да бъдем точно това, което сме.
Красиви са и срещите, и разделите. Не може да избегнем нито едното, нито другото. Единственото важно нещо е да бъдем отворени и да позволим случването им.
Да тръгнем, за да пристигнем.
Да се изгубим, за да се намерим.
Да дадем, за да получим.
Да потъваме, за да изплуваме.
Всяко парченце си идва на мястото, само когато разместим пъзела.
Ако спрем за малко и се замислим за всички връзки, които са приключили, за всички хора, които са били част от живота ни или все още са, ще осъзнаем колко огромна нужда сме имали и имаме точно от тях, за да бъдем точно това, което сме.
Красиви са и срещите, и разделите. Не може да избегнем нито едното, нито другото. Единственото важно нещо е да бъдем отворени и да позволим случването им.
Да тръгнем, за да пристигнем.
Да се изгубим, за да се намерим.
Да дадем, за да получим.
Да потъваме, за да изплуваме.
Всяко парченце си идва на мястото, само когато разместим пъзела.
No comments:
Post a Comment