Прекрасно би било да завършваме всеки уикенд така.
С комедия на испански, която гледаме прегърнати
и която той ми превежда от време на време...
разходка по плажа привечер...
пеем Yo no se mañana, танцувайки салса по пясъка
и разпознаваме себе си в текста.
Той мрази тъжни песни, но стоически ще издържи
да ги пускам в колата му, само и само да ми угоди...
и пеем добре, особено заедно.
Държи ръката ми, докато шофира.
Усмивката му ме кара да изтръпвам
всеки път, щом го погледна.
Първо я проследявам с пръсти, после с устни...
Мога всеки уикенд да правя това...
No comments:
Post a Comment