Искам дa пиша, да танцувам, да ти кажа... толкова много неща, че не зная как изобщо в ума ми има място за още. Светът ми се преобърна с главата надолу (или нагоре, не съм сигурна), отново. И колкото и объркващо да е, някак е приятно отново да не усещам земята под себе си, и да бъда магически докосната в душата...
Последните няколко седмици сякаш искам да си спомням всяка една част от тях и се опитвам по всякакъв начин да си оставя спомени в поеми, песни, дори филми. Знам, че някои следи изчезват след време, колкото и да са дълбоки. Но тази е толкова невинна и чиста, едва направена в пясъка, а искам да е вечна. И искам да изрека всичко в ума си по всеки възможен начин, но ме е страх, че ще изгуби чара си. Страх ме е също, че може би попаднах в онази приказка, от която не спирам да бягам. Прекалено е хубаво, за да е истина. Прекалено магическо и просто... прекалено в мой стил.
И искам толкова силно да си истински...
Наистина има специални хора, които без причина ти обръщат света с главата надолу в добрия му смисъл. Опитвам да не се спирам на детайлите, защото в мига, в който започна да се увличам и да пиша за някого, той мигновено се превръща в частица от мен... Но няма как да не спомена, че просто с действията си ме караш да се замисля за доста неща. И колкото повече те опознавам, толкова повече се убеждавам в първоначалното си мнение, че ще си някого, когото ще харесам.
Не мога да спра да пиша и имам още много мисли в ума си, но от днес ще започна да подреждам пъзела от мисли, които нося със себе си. Благодаря ти, че по най-невинния начин оставяш следа, без да взимаш част от мен със себе си. И че някак със тази невинност ме правиш щастлива. Настина е хубаво, защото сякаш виждам всички звезди, а не само една и се чувствам свободна. Не ми е нужно някой да ме спасява или да градим замък от мечти или пък да се правим на недостъпни. Това, което е сега, ми е напълно достатъчно и съм щастлива.
No comments:
Post a Comment