Супермомичетата не плачат.
А скачат с главата надолу и обичат, без да чакат някой да ги хване преди дъното на бездната.
Едно падане стига, за да се научиш да летиш.
И да разбереш, че плачът не помага.
Напразното обичане минава бавно и онези, които най-малко заслужават, имат най-голямо място в сърцето ти... за да го разкъсат още повече.
Супермомичетата обаче продължават да вярват, че всичко ще бъде наред.
И чакат принца от приказките да ги целуне и прегърне със силните си ръце.
Да им свали акумулатора, да им смени крушките ... и да ги остави просто да бъдат момичета.
За да могат най-сетне да поплачат.
От щастие.
А скачат с главата надолу и обичат, без да чакат някой да ги хване преди дъното на бездната.
Едно падане стига, за да се научиш да летиш.
И да разбереш, че плачът не помага.
Напразното обичане минава бавно и онези, които най-малко заслужават, имат най-голямо място в сърцето ти... за да го разкъсат още повече.
Супермомичетата обаче продължават да вярват, че всичко ще бъде наред.
И чакат принца от приказките да ги целуне и прегърне със силните си ръце.
Да им свали акумулатора, да им смени крушките ... и да ги остави просто да бъдат момичета.
За да могат най-сетне да поплачат.
От щастие.
