Реален свят и нереални ние.

Общество, очаквания, ти и аз...

Опитваме да бъдем всичко друго,

но не и нас самите.

Единственото истинско е, 

че отминават дните

и все по-истински забравяме кои сме...

Не се намираме, а се изгубваме.

И много, много се страхуваме,

че не заслужаваме това, което искаме.

Но продължаваме все така

да мечтаем в студената прегръдка на нощта,

сънувайки онези, истински неща...

А после отново се събуждаме,

не знаейки кое е правилно, кое грешно.

Раняваме, а нас самите ни боли

и с оправдания продължаваме да бягаме.

А уж търсим истинското, но дали?