Понякога

Понякога мириша на цигари и Шанел,

на неразпознати познати и отбегнати флиртове,

на загубено време и много изпито уиски.

Тогава се прибирам,

искам да е топло

и приятно,

да отворя пощата и ти да си там,

да ми разказваш

за всички неща, с които се занимаваш,

а аз да не разбирам нищичко,

защото съм едно заблудено момиче

в сив и мръсен град.

И все пак

ще запазя писмото ти,

ще си пусна нашата песен

и може би дори ще поплача

без да ме е грижа,

защото искам да ти кажа,

че хората не са като теб,

а лъжат и мразят и са ненаситни...

и понякога ми се иска

отново да сме заедно

да лежиш на леглото, а аз да пускам музика,

и да не мисля за ежедневната война, която трябва да водя.

Та това е.

Пиша и не пращам,

защото се опитвам да съм над нещата,

но понякога ми липсваш

и искам да знаеш, че ме е грижа ...