Излегната на седалката, политам пак... Наблюдавам слънцето, небето и дъжда. Понякога чета книга или пия доматен сок на екс и си мисля за теб. За няколко грешни акорда... и без да усетя съм в нов град, с нов лак и дължина на косата. Когато говоря, някой записва. Когато споделям, е тихо и никой не слуша. Искам живота си! Всеки ден се усмихвам или мълча, отмятам новогодишни обещания... и си представям, че ме чакаш да се върна в хотела, вкъщи, на брега на морето, в бара сред тълпата или на пейка в парка, на балкона или в магазина. А аз ще те прегърна силно и обещавам да не плача!
No comments:
Post a Comment