Не съм сигурна какво пресуши думите ми отново.
Вместо да ти пиша, вече те сънувам.
Чакам нощта, за да се срещна с образите, които идват в малките часове на нощта.
Всяка събота срещу неделя!
Толкова много ли липсва това усещане да разтуптиш сърцето ми с няколко написани думи,
че вече го пресъздавам насън... и как ме прегръщаш и дълго време стоя зашеметена след това.
Не е вярно, че истината винаги излиза наяве. Някои истини остават само в сънищата.
Като тази да искам прегръдката ти до края на дните ми.
Вместо да ти пиша, вече те сънувам.
Чакам нощта, за да се срещна с образите, които идват в малките часове на нощта.
Всяка събота срещу неделя!
Толкова много ли липсва това усещане да разтуптиш сърцето ми с няколко написани думи,
че вече го пресъздавам насън... и как ме прегръщаш и дълго време стоя зашеметена след това.
Не е вярно, че истината винаги излиза наяве. Някои истини остават само в сънищата.
Като тази да искам прегръдката ти до края на дните ми.
