Благодарна съм, че мога да имам вечери като тази. Мои вечери. Топлите дни в Брюксел върнаха ритъма на града, животът тече забързан, а аз съм си вкъщи на моето място, с моята музика и празнувам живота. Празнувам този момент, в който нямам нищо. Нищо освен себе си. Този момент, в който мога да се отдам на себе си. Сипвам си вино и отпивам. Загасям светлината. Паля свещи. Отварям прозореца, за да влезе лек полъх и затварям очи. Усмихвам се.
Вкъщи е там, където съм аз. Обичам да мълча. Да вдишвам щастието от въздуха на спокойния ми дом. Преди година можех само да мечтая за това спокойствие. На мен самотата ми отива и си е моя. Не ми я взимайте. Простете на моята крайна, неблагодарна самодостатъчност, но съм щастлива, когато я имам.
Дишам и издишам.
Жива съм.
И това ми стига.
22.04.2018
Брюксел
Вкъщи е там, където съм аз. Обичам да мълча. Да вдишвам щастието от въздуха на спокойния ми дом. Преди година можех само да мечтая за това спокойствие. На мен самотата ми отива и си е моя. Не ми я взимайте. Простете на моята крайна, неблагодарна самодостатъчност, но съм щастлива, когато я имам.
Дишам и издишам.
Жива съм.
И това ми стига.
22.04.2018
Брюксел
No comments:
Post a Comment