Времето е толкова мързеливо, че чак не иска да завали.
Стоя с тефтера в ръка и гледам през прозореца. Изпотеното стъкло рисува пейзажи, кара ме да мисля и да си спомням... Факт е, че ми е в пъти по-лесно да рисувам пейзажи с думи, когато изпитвам тъга. Когато се чувствам добре, щастлива, завършена, просто не ми се получава.
Има дни, в които съм наистина вдъхновена, но прекалено изморена, за да пиша, каквото и да е било. И днес имам какво да кажа и искам да кажа много неща. Но днес не ме спира само умората, а и разумът.
Защото истината между редовете се приема трудно.
