Някъде над покривите на града

Той заспива...ужасно далеч.
Само в моите мисли е близо.
Толкова близо, че с тези ръце
нежно милвам лицето му.
И го пазя. От целия свят...
После бавно целувам челото му.
И единствено с дъх му шептя
тази моя объркана обич.
Той не чува. Или чува насън.
Все едно е...нали го обичам.
Дълго галя лицето му с длан.
Той е всичко за мен.
Той е всичко...