Food and poetry...

Иска ми се да му готвя,
докато той пише стихове на масата,
опрял глава в едната си ръка,
А с другата - хванал химикалката
и надвесил се над нашата тетрадка,
да пренаписва срещите, разходките, целувките,
чувствата, любовта...
А аз да се усмихвам щастлива и да казвам :
,,Ела, направих ти вечеря“,
А той да ме гледа влюбено и
да казва :
,,Ела, да хапнем малко поезия".
И да сядам на масата до него,
да попивам римите от
листите ни...
И да се обичаме, пишейки поезия.
Или да пишем поезия,
обичайки се,
Няма значение.
"Ще вечеряме утре', да ми казва , –
Литература и изстинала tortilla...