На татко

Моят татко си отиде, завинаги заспа...
И в онзи миг проклет заедно с него,
частица от душата ми умря...

Поемам въздух, но не дишам,
отронват се сълза подир сълза,
а в гърлото заседнала е буца,
в гърдите мрак и пустота...

Няма те вече, мили мой тати,
съдбата отне те тъй рано от мен...
А как имам нужда от твоето рамо
и съвет или ласка в труден момент...

Пак чакам те на прага у дома,

от работа да се завърнеш.Моля те, ела... и мама е сама...
Тати, как искам пак да ни прегърнеш!!!

Но теб те няма, няма да се върнеш,

не се завръща никой от смъртта.
Не ще те видим, и не ще те пак прегърнем, 

освен нощем в съня...