Казваше ми "Обичам те" с такава лекота, все едно думите се срастваха със сърцето ми и мястото им беше точно там, изтъркулвайки се под пръстите му... топлеха кръвта ми, и ръцете ми отмаляваха, и краката ми отмаляваха, и главата ми се въртеше, и нямах колене, нямах въздух даже от лекотата на две думи...които уж казваха всичко, а бяха просто две думи и нищо повече... но аз бях на път да му повярвам и дори му вярвах, затваряйки си очите за безкрайните нощи на чакане...
Обичам те... колко малко е нужно, само две думи, които да те превърнат в ...
No comments:
Post a Comment