Книгата би се чела на един дъх, ако не те задушаваше на моменти, стомахът ти не се свиваше, а очите ти не се пълнеха със сълзи. Прочетох я в самолета на път за Брюксел, като на моменти едва сдържах сълзите си...
И защо?
Истината е, че това е една така обикновена, така банална история… И именно от „клишето” в нея боли.
Може да се разпознаете в някоя от героините, може и да не се. Но пак ще разберете. Винаги във всичко има две страни. Затова и никога не трябва да съдим без да знаем. И да знаем, пак не трябва.
Има няколко мисли, които със сигурност дълго ще нося в себе си след тази книга:
„Винаги говорят за тъгата на тези, които остават, но мислила ли си за чувствата на тези, които си отиват.”
***
"Всяка мисъл ме дърпаше все повече към дъното. Бях толкова уморена. Затворих очи. Представих си, че той пристига. В двора се чува шум на кола, той сяда до мен, целува ме и слага пръст на устата ми, за да изненада момичетата. Все още мога да усетя как ме докосва нежно по врата, неговия глас, неговата топлина, миризмата на кожата му, всичко е тук. Всичко е тук. Трябва само да помисля за него. След колко време човек забравя миризмата на този, който е обичал? И кога на свой ред забравя да обича? Подайте ми пясъчен часовник."
***
"Влюбих се така, както се хваща някаква болест - без да го искам, без да го вярвам, против волята ми и без да мога да се защитя и после...и после я загубих. По същия начин."
***
„Мисля, че това е нещо хубаво. Ти не беше обичана както трябва.”
„ – И какво заслужавам, според вас, господин Знам-всичко? - Заслужаваш да се отнасят с теб според това, което си. - Което означава? - Като с принцеса. Принцеса на модерните времена.”
***
„Живот като пунктирана линия… Нищо. Нещо. После отново нищо. После нещо. После пак нищо…”
***
„Не е ли невероятно да срещнеш някого и да си кажеш: с този човек се чувствам добре.”
***
Най-много ми въздейства една част, в която героинята описва всички онези "малки неща", които иска да прави с мъжа, когото обича, а не може поради невъзможността на тяхната връзка:
"на пикник, да дремя след обед край река, да ям праскови, да плувам, да танцувам, да те карам да се отместиш, когато заемаш цялото място, да постилам чаршафи, да си мия зъбите едновременно с теб, да ти пея песни, да се науча да плета, да ти изплета шал, да разплета този ужас, да пия Маргарита на сянка, да пея под дъжда, да ти казвам цялата истина, да си спомня, че не е хубаво да се казва цялата истина, да те слушам, да те държа за ръката, да изхвърлям боклука, да те питам дали ме обичаш още..."
Невероятно хубаво е да попаднеш на автор, който толкова пълно да описва всичко в собствената ти глава...
(from the net)
No comments:
Post a Comment